bojinovТематика: Български език и литература
Автори: Венцислав Славчев Божинов
ISBN: 978–954–680–971–1
ISSN:
Цена: 8,40лв.
Страници: 176
Описание:
Съвременният човек бива назоваван по различен начин - "играещ" (homo ludens), "едноизмерен", "двуизмерен", "изместен" и пр. - и всичките определения по категоричен начин му принадлежат, без да влизат в противоречие помежду си. Ако добавим към тях и "подвижен" (homo mobilis), отново няма да влезем в конфликт с останалите, а по-скоро ще добавим една основна характеристика, която винаги му е била присъща, но в последно време и доминира над останалите. Тя най-пълно хармонира на наложилите се тенденции на глобализация, на промени и трансформации в световен мащаб, на болезнена унификация и разрушаване на малките светове на човека. Движението на хората, на отделните индивиди или на големи човешки маси съсредоточава в себе си вниманието на науката с въпросите, които поставя: какво кара хората да бъдат мобилни и да се преместват; какви проблеми на адаптиране се появяват; какви културни промени настъпват; как мобилността се отразява на идентичността на общностите; трайно или временно се преместват хората; принудени ли са, или това става доброволно. Всеки от въпросите може да бъде начало на дълъг разговор, но в същото време да бъде и само един от аспектите, когато се изследва вариант на мобилността. В настоящето изследване този вариант са строителните групи в София.
Целта на изследването са строителните групи в София, чиято поява е следствие на специфичната икономическа ситуация, създала се в България поради политическите и икономическите промени след 1990 година. Сам по себе си този процес е част от особено интензивното преместване на човешки групи в глобален аспект, на заемането на нови позиции, при които човешкият фактор е поставен в нова и много често несвойствена за него културна ситуация. От друга страна, вътрешното мигриране като форма на мобилност има своите традиции по българските земи, популярно като гурбет (тур. gurbet от ар. - отиване в чужбина за печалба, РЧДБЕ, 1970), печалбарство, а в разновидността си, свързана със строителството - дюлгерство.

Въпреки че вътрешната миграция е процес, който се развива в границите на държавата (Р. България), тя поставя въпроса за "другия", за различния, разпознат като носител на друг тип културна информация, а много често и неприет. Невъзможността за адекватна социализация на строителните групи в големия град, от една страна, е следствие на проблеми в обществения апарат, от друга - на културната капсулираност и пренос на културни модели, затварящи групата и ограничаващи нейната адаптивност. Взаимодействието на тези фактори е също една от целите на изследването...