Университетско издателство "Неофит Рилски"

Заглавие: ХУДОЖЕСТВЕНА ЦЯЛОСТ НА ТЕАТРАЛНИЯ СПЕКТАКЪЛ
Тематика: Изкуство
Автори: МИЛЕНА АНЕВА
ISBN: 978-954-680-944-5
ISSN:
Цена: 10,00лв.
Страници: 138
Описание:

Много режисьори мислят, че професията на режисьора е да вика и крещи по нещастните актьори и по всичко живо в театъра, но истината е, че ако режисьорът не умее да създаде своята "армия" от съмишленици неговият спектакъл ще бъде меко казано "анорексичен".

Никита Михалков каза на една среща със студенти от НАТФИЗ, че режисьорът трябва да се постеле като червено килимче пред актьора, за да може той да мине по него. Защото в крайна сметка актьорът е основното изразно средство на режисьора.

Сблъска ме с тъй нареченото режисьорско показване, когато режисьорът, за да подсети, да разясни на актьора кое е по-вярно, кое е по-близо до обходимото тълкувание на образа, трябва да умее с няколко щрихи ако думите не са достатъчни, да покаже на актьора какво не му достига за овладяване на образи или, напротив, какво му пречи.

Ето защо режисьорът (по възможност) трябва сам да притежава всички свойства, които ние изискваме от актьора. Режисьорът трябва да умее да "играе" всички роли - и мъжки, и женски, да е много добър "психолог", да бъде авторитет във всички области, особено по отношение на вкуса, да притежава колкото може повече знания, да издига културното ниво на целия колектив, с който работи, да го учи и същевременно той да се учи. Режисьорът трябва да обича актьора, да не му натрапва интонации, да не налага против волята на актьора своите багри, а да подсказва на актьора, да го напътства така, че той, като че ли сам намира нужната форма на действие. Режисьорът трябва да зарази актьора със своето тълкувание на ролята, да покаже и подскаже със своето "показване" какво трябва да се търси за образа, да съумее да убеди и да запали актьора за дадена работа, все едно - голяма или малка, защото и малката, но добре и грижливо направена роля, може да се обича така, а понякога и повече, отколкото тъй наречената "централна" роля.

Същевременно режисьорът трябва настойчиво да се стреми да постигне необходимият рисунък и изявяване на онази идея на представлението, която предварително е набелязал заедно с участниците в него.

Актьорът е материал за създаване на сценичния образ. За разлика от другите изкуства актьорът (в творческия процес) се явява едновременно творец-художник и материал, от който художникът създава образа.

Актьорът трябва да възпроизведе с помощта на своя материал (себе си) образа, замислен от него заедно с режисьора. За това ние трябва колкото може по-подробно да оправдаем, да нарисуваме в своята фантазия, образа, който трябва да играем, да разберем неговия вътрешен мир, да разберем въз основа на каква действителност, под въздействието на какви причини тоя негов вътрешен мир, неговите душевни качества са възникнали и са се развивали, и накрая "да видим" външността му, т. е. да намерим оная форма на изявяване, която най-пълно и изразително ще съответства на създадената от нас представа за дадения образ. Като уговорим и разберем образа, така да се каже го обясняваме с думи: искаме например той да бъде дебел, тромав, добродушен, глупавичък, на eди каква си възраст, занимава се с eди каква си работа и т. н. По-нататък, като се стремим да се приближим, да заживеем с образа, ние измисляме неговото минало: как с расъл, какво е било детството му, как е обикнал едно момиче, искал е да се ожени за нея, а тя се омъжва за друг, как заминава за друг град, как умират родителите му и той остава сам, и т. н.

Такава жизнена картина на образа го сродява с актьора, прави го още по-близък и понятен, и свикнал с него мислено трябва в репетициите актьора да заживее с него органически. Замисленият образ трябва някак да оживее у него.

Процесът на работата над образа при упражненията, като че ли е процес на навлизане на актьора "в кожата на действащото лице". Докато не почувства, че и кожата му приляга, до тогава всичко ще бъде несръчно и работата над образа не може да се смята за завършена.

Следователно, в процеса на репетициите (след разбора и оправдаване на вътрешните черти на образа) възникват съответните изисквания към актьора...


За авторите: