Тематика: Български език с филологии
Автори: Списание за социо-културна антропология
ISBN:
ISSN: ISSN 2367-573X
Цена: 6,60лв.
Страници: 184
Описание:
Пред вас е първият брой на ново академично списание по антропология, издавано от Югозападния Университет "Неофит Рилски"- Благоевград, Катедра Етнология и балканистика. Заглавието му Антропология/ Anthropology обозначава намерението на издателите да стимулират създаването на пространство за академична дискусия и дебат в областта на социо-културната антропология, еднакво отворено за български и международни автори. Водени сме от амбицията за поддържане на стандарт за академично качество. Доколкото списанието се издава в Благоевград - контактен български
регион, граничещ с Гърция и с Република Македония, се надяваме това да е знак за бъдещо по-активно сътрудничество с автори от Югоизточна Европа. Стремим се също да допринесем за развитието на академичната среда в Югозападния университет Благоевград и за качеството на антропологичното образование там.
Изданието започва като годишник, в който се публикуват оригинални статии на български и на английски език, преминали през анонимно рецензиране. Очакваме то скоро да привлече повече приятели сред авторите и да увеличи периодичността си. Списанието ще поддържа постоянни рубрики: аналитичен раздел, който съдържа пет до седем аналитични статии от обща тематична област; раздел История и теории в антропологията, който цели да поддържа интереса към методологическите и историографски проблеми на антропологията. Разделът Из теренните дневници ще запознава читателите с въпросите на теренната работа и с непосредствени впечатления на изследователите от терена, ще предлага откъси от интервюта или от теренни дневници. Разделът Рецензии ще включва рецензии на новоизлезли книги, като се надяваме тази рубрика да се разрасне и да се превърне във форум за активен научен дебат.
В аналитичната секция на първия брой са включени текстове, посветени на различни аспекти на създаването, употребата и съвременните рецепции на културното наследство - едно поле, което се развива много динамично в последните десетилетия и се радва на голям изследователски интерес. Три от статиите (от Ана Лулева, Даниел Хабит и Николай Вуков&Лина Гергова) са изцяло посветени на него, докато други две (от Кристофър Скарбъро и Ганка Михайлова) са донякъде свързани с тази проблематика. Сравнението между наблюденията на Лулева, Хабит и Вуков&Гергова дава поглед върху начина, по който се концептуализира, въобразява, управлява и използва културното наследство в региона на Югоизточна Европа. Трите примера - от Несебър в България, Сибиу в Румъния и Одрин в Турция - затвърждават извода за значението на града и градското пространство в процеса на конструиране на културното наследство като ресурс за туристическите индустрии. Показателна за значимостта на икономическите мотиви е фестивализацията, която също черпи от ресурса на културното наследство - по-развита в Сибиу и Одрин, и набираща опит в Несебър. Както в Несебър, така и в Сибиу основен капитал за презентиране на културното наследство са старинните архитектурни комплекси ("средновековен град" в Сибиу, "стар град" - с антични и средновековни паметници - в Несебър).
Значението на въобразеното и презентирано минало като основна опора на културното наследство също обединява трите примера. Разликите между институционалните актьори, които регулират трите места sites на наследството (ЮНЕСКО в Несебър и в Одрин; Европейският Съюз в Сибиу), по-скоро подчертават сходствата, а не толкова разликите между трите примера. Открива се както гражданска мобилизация в полза на местното развитие, така и противоречията между различни локални актьори и групи по интереси. Сравнението показва също и значимостта на националните институции и на локални социални актьори, успоредно с въздействието на наднационалните фактори. Решаваща е ролята на държавната политика при социализма за превръщане на историческия сграден фонд в Несебър в културно наследство и ресурс за туристическата индустрия, както и паралелните (скрити) дискурси на национално хомогенизиране (Лулева). Сходен е и примерът с избирането на Сибиу за европейска столица на културата (2007), където е представено наследството предимно на определени групи, и са игнорирани други сред мултикултурното историческо общество на Сибиу (Habit). Изследването на фестивала на мазните борби в Одрин по подобен начин показва влиянието на националната политика при трансформацията на фестивала от спортно събитие в модернизираща се Турция в началото на ХХ век, до прослава на османското наследство в началото на третото хилядолетие (Вуков&-Гергова).
В съгласие със скорошни тенденции в антропологията на социализма, Кристофър
Скарбъро изучава късния социализъм в България през призмата на консумативната култура и развлеченията. Авторът си служи с един нетрадиционен източник: анализ на произведения на българското изобразително изкуство от 1980-те години, които подкрепят неговото виждане за безвремието и отегчението като характеристики на епохата. В този смисъл авторът предлага и виждане за изкуството като своеобразен документ за историческото време. Свидетелство за срещи на етнографа с днес изчезналия традиционен свят на каракачаните в България предлага Ганка Михайлова в рубриката Из теренните дневници.
В раздела История и теории в антропологията поместваме два текста, които отпращат към ключови теми в антропологията: наследството на Бронислав Малиновски (Илия Недин) и теоретичните проблеми на бурно развиващите се в последните десетилетия миграционни изследвания (Начо Димитров).
Поместваме и първите рецензии за новоизлезли книги от български автори и очакваме рецензиите за най-новите и интригуващи заглавия в антропологията без граници...