Тематика: История
Автори: Калин Порожанов
ISBN: 978-954-680-752-6
ISSN:
Цена: 8,60лв.
Страници: 290
Описание:
ОДРИСКОТО ЦАРСТВО, ПОЛИСИТЕ ПО НЕГОВИТЕ КРАЙБРЕЖИЯ И АТИНА от края на VІ век до 341 г.пр.Хр.
Въз основа на писмени, епиграфски, нумизматични и археологически извори трудът разглежда политическите и икономически отношения, от края на VІ до средата на ІV в.пр.Хр., на най-голямата тракийска държава в Европа Одриското царство-империя, с древногръцките градове по неговите крайбрежия (на Егейско, Мраморно и Черно море) и с полиса Атина, като лидер на Първата и Втората атинска империя.
Политиката на Одриското царство като империя изисква използването на пазари за развитието на стокообмена и получаване на печалба от това. Тъй като собствените тракийски тържища (със смесено население) не удовлетворяват тези нараснали нужди, се налага владетелите да използват пазарите на елинските полиси, намиращи се по крайбрежията им.
Всички одриски царе, властвали през тези векове, Олор, Терес, Спарадок, Ситалк, Севт І, Меток/Медок/Амадок І, Хебризелм, Котис І и Керсеблепт, сключват дипломатически договори с Атина (като оглавяваща Атинската архе-империя) за разпределение на сферите на влияние и подялба на данъците (без Олор), получавани от елинските полиси, намиращи се по морските брегове на царството. Политиката на същите царе е целенасочена и концентрирана на юг и югоизток за налагане над елинските полиси там. Тя се осъществява от тях, чрез повече от 20 владетелски резиденции, разположени по морските крайбрежия и в недалечния хинтерланд на континента.
Оказва се, че над по-малките полиси, емпориони по същината си, властването е по-трайно, но облагането е със сравнително малки данъци, а над по-големите полиси - по-кратковременно, но - с по-големи суми. С всеки следващ владетел тази политика е все по-успешна. За да достигне върха при Котис І и Керсеблепт, които държат и налагат данъци не само на градовете по Тракийско море и Северна Пропонтида, но и на полисите от Тракийския херсонес (дн. Галиполски полуостров). При това, те успешно контролират плаването през Босфора и Хелеспонта като облагат с навло (корабна такса) преминаващите кораби.
С тези си прояви, онова, което постига плеядата одриски царе Терес І, Спарадок, Ситалк, Севт І, Меток/Медок/Амадок І, Хебризелм, Котис І и Керсеблепт, може да се определи като категорично излизане на сцената и най-активно участие на траките, чрез Одриското царство, в историческата драма, представяща върхови постижения в развитието на Античния свят. Те са техен, реален обществено-политически принос в очертаването на историческата перспектива на Европа и Средиземноморието. Нещо повече - те са израз на новоформираща се ценностна система, налагаща не само и толкова съсъществуването между полис и етнос, но и жизнено важното сближаване между тези две начала.
Калин Порожанов
За авторите:
CURRICULUM VITAE
на проф. д.ист.н. Калин Порожанов
Завършва история в СУ "Св. Кл. Охридски" през 1977. Същата 1977 г. година специализира морска история и подводна археология във Франция - в Дирекцията за подводни археологически проучвания - Марсилия и Университета в Екс ан Прованс. От 1978 до 1982 г. e научен ръководител на националния Център за морска история и подводна археология - Созопол. Защитава докторска дисертация в Института по тракология при БАН (ИТ) през 1985 г., след което е научен сътрудник в ИТ. През 1986 г. специализира в Москва - в Института по славяноведение и балканистика при АН на СССР.
От 1992 до 2010 г. е научен секретар на ИТ и ръководител на секция История. От 1993 г. е доцент в ИТ. От 1994 г. е хоноруван доцент по подводна археология и по морска история и култура в СУ и НБУ.
От 2000 г. е редовен доцент, а от 2010 г. - редовен професор по Стара история и тракология в катедра Обща история на Правно-историческия факултет при Югозападния университет "Неофит Рилски" - Благоевград. Доктор на историческите науки от 2009 г.
Председател е на Националната комисия по морска история (в ИТ) към Международната комисия по морска история (Ливърпул, Великобритания) на Международния комитет на историческите науки. Член е на Експертния и консултативен съвет на ЮНЕСКО по Конвенцията за опазване на подводното културно наследство - Париж. Член е на Международния консултативен съвет на Гръцкия институт за запазване на морските традиции - Атина. Председател е на Експертния съвет на Центъра за подводна археология - Созопол.
Ръководител е на подводни археологически проучвания на редица обекти по цялото Българско Черноморие.
Ръководител е на участието на ЮЗУ в Летния университет "Странджа" на Института по тракология при БАН от 2003 г., а от 2008 г. е ръководител на Проект "Приморска Странджа" на ПИФ при ЮЗУ, в същия Летен университет.
Участва в международни конгреси и симпозиуми по тракология, по морска история и култура и по подводна археология. Има публикувани - у нас и в чужбина - над 180 статии, студии, монографии и учебници върху Историята на Тракия и траките, Историята на Елада и древните елини, върху подводната археология и морската история и култура на Югоизточна Европа и Северозападна Мала Азия.